Здравейте, приятели.
Днес, наистина е един много продуктивен ден за мен и искам да споделя мислите си с вас. Всички ние знаем, че знанията и опитът, които придобиваме през годините, оформят нашето мислене, а оттам играят роля при нашите избори и вземане на решения. Какво искам да кажа? Независимо от сферата, човек, който работи дадена професия достатъчно дълъг период от време (5-10-15 години), се сблъсква с много проблеми и част от тях закономерно се повтарят. Той набюдава алгоритъма и вече много бързо може да вземе решение и да се справи с проблема.
Моят личен пример. Аз съм персонален треньор от 6-7 години. Различни хора идват във фитнеса с някакви желания, намерения, въпроси или просто без никаква представа. Това е нормално и разбираемо. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че желанията не са цели. Ние сме тези, които трябва да превърнем желанията си в цели. Как? Трябва ни план (теория), после следва мотивация (причина), а за да работи този план, ни трябва постоянство (действие. На база на нашите усилия, ще получим съответните резултати. Ако следваме хранителния си режим на 100% и тренировъчната си програма на 100%, то вероятността да получим 100% е доста голяма. Все пак, помнете – винаги има „но“ и пътят не е права линия.
Ще продължа с един личен пример. Повечето от вас не знаят, че съм тренирал хокей на лед над 3 години. Повечето от вас не знаят как и за колко време съм се научил да карам кънки и т.н. Първото ми качване на кънки стана, когато бях на 22-годишна възраст. Разбира се, в началото бях „зле“. Карането обаче ми допадаше и реших, че искам да се науча. Имаше желание, но липсваше план. Нямах план и въобще и не се замислях за такъв. Просто ходех на пързалката и карах. Питах някакви въпроси: Защо не мога като теб, как става това, как става онова, невинаги разбирах обясненията, но продължавах да опитвам. Най-важното беше, че не се отказвах. Имах мотивацията, и, както може да се досетите, тя идваше отвътре, а не отвън! Скоро след това купих първите си кънки, които бяха много стар модел и започнах да карам повече от веднъж на ден, защото е нужна практика, ако искаш да се научиш на нещо, което е ново и не умееш. А дори да го умееш, то трябва да го поддържаш с редовна практика. Неусетно от веднъж на седмица, започнах да карам 5-6 пъти седмично и така за 6 месеца се понаучих. В случая планът се появи по-късно и той беше прост: практика, когато мога и колкото мога. Бил съм на мантинелата и съм правил осморки, правил съм пресечки и съм тренирал спиране десетки пъти. Падал съм много, много пъти, докато разбера колко прецизност е нужна, за да спра само на един крак, да завивам, да карам назад и т.н. Накратко: пряк път до резултатите(успеха) – няма.
–
Hello, friends.
Today is really а great day for me and I want to share my thoughts with you. We all know that our knowledge and experience shape our thinking and influence our choices and decision making.
What I am trying to say?
Regardless of the job position, a man who works for a long time (5-15 years), faces a lot of problems, some of them very often. He watches the same pattern over and over again so he can make fast and accurate decision how to deal with the problem.
Let me give some personal example.
I have been working as a personal trainer for about 6-7 years.
Very different people come to the gym bringing their own wishes, intentions, questions or just having no idea what they are doing. And all this is fine and understandable. I‘d like to underline that our wishes are not our goals. We are responsible to turn our wishes into goals. But how? We need a plan(a theory), after that comes motivation (reason), and the most important part is dedication (action). The results depend on our actions. If we follow our nutritional plan at 100%, and if we follow our training program at 100%, it is very probable that we get 100% of the results. Anyway, remember – there is always a „but“ and the road is not a straight line.
Let me continue with some piece from my personal life.
Most of you don’t know I have trained ice hockey for 3 years. Most of you don’t know how I learned ice skating.
I was 22 years old when I tried ice skating for the first time. Of course, in the beginning I barely kept balance on the skates. Nevertheless, I liked ice skating so much, I said to myself: I want to learn it. I had a wish, but not a plan. I had no plan and didn’t even think of building one. I just kept going to to the ice ring and skating. I asked questions like: Why I cannot skate like you? How do you do that? Most of the time I didn’t understand the answers, but I continued. The most important thing was that I never gave up. I never stopped. I had motivation and that was the only thing that mattered. And as you can imagine, my motivation came from inside, not from outside. Soon I bought my first pair of ice skates. I remember they were very old model, but that wasn’t important. I started visiting the ice ring more than once a week, because I knew I needed to practice more. If you want to learn something new, you need to practice a lot. Gradually, I increased my visits to 5-6 times per week for a period of 6 months. The plan had finally appeared and it was simple: practice whenever I can and as much I can. I was really bad at the beginning, I fell so many times, practiced hundreds of times some small and easy drills and movements to understand how much precision is needed to do a simple move without failing or falling.
So, what I am trying to say, in brief: If you want results, prepare for a time consuming hard work, there are no shortcuts. Just learn to enjoy the process.